„Исках да видя колко луди неща може да сложи човек в една къща“, казва Кех един зимен ден в своята обляна в светлина къща в западната част на града. „Луди неща“ означава системи за производство на енергия и системи за съхранението й.
Кех е 69-годишен пенсиониран учител от местната гимназия. Представата му за забавление е един ден, прекаран в изчисляване на това колко киловата може да спести с нова система за отопление.
Кех е похарчил 350 000 долара за къщата си. Но не е построил позлатен дворец: парите са вътре в стените, под пода и на покрива.
Кех си е поставил за задача да построи дом с максималната възможна енергийна ефективност. И изглежда като да е успял. Ако изобщо някога смогне да я продаде, ще може да й вземе в най-добрия случай наполовина на това, което е инвестирал в нея. Домът разполага с вятърна турбина, соларни панели, пасивно съхранение на топлина и достатъчно изолация за цяла колония на Марс.
Кех купил имота през 1978 г., но започнал строителството през 2008 г., след като съборил старата къща на това място.
На юг къщата е покрита с прозорци, а зад тях има масивна каменна стена. Това не въпрос на дизайн – Кех нарочно е проектирал дома по този начин. Скалната стена от камъни, събрани от комина на съборената стара къща, се нагрява от слънчевите лъчи и от печка на дърва. Вечерта, когато вече няма слънце, стената освобождава топлината – бавно и приятно.
Това не е единствената скала в къщата, която натрупва топлина. Бетонна основа на пода на хола, изградена от четири тона скала, „попива“ излишната топлина и след това я освобождава, когато в къщата захладнее.
Стените са с дървена конструкция и са изградени като торта с много блатове. Под външния сайдинг има слой от пеноизолация, която действа като прекъснат термомост, следвана от мазилка. Под това ниво Кех е монтирал дебела изолация от стъклопласт. Отвътре стените са облепени с каменни плоскости.
Стените имат общ R-коефициент от 31, като се има предвид, че препоръчителните норми за този индекс се движат около 20.